„За мен най-тревожният аспект е фактът, че вместо да покаже съюзническа и безусловна солидарност с Румъния, българският премиер постави под въпрос реакцията ѝ.“

Юлия Баховски
31 октомври 2026 г.

Изказванията на българския премиер Румен Радев относно Румъния имаха широко отзвук в медиите в нашата страна. Причината за медийния интерес бяха изказванията му, свързани с атаките с дронове в Черно море, в които обвиняваше Румъния в провокация на Русия.

На 29 октомври български журналист попита Румен Радев за критиките, отправени в румънската преса. Нейният отговор привлече вниманието на г-жа Надежда Ганева – експерт по политическа комуникация и дигитални стратегии и бивш съветник в Министерството на вътрешните работи на България.

В публикация във Facebook тя представи собственото си наблюдение на румънската преса, което включва заглавия от 24 румънски медийни издания.

Сред тях са телевизионните станции Digi24, ProTV, Antena 3, CNN, Euronews Romania и TVR Info, както и онлайн изданията HotNews, G4Media, Adevărul и Mediafax и др.

Анализът показва, че в голяма част от заглавията изказванията на Радев са представени като обвинение, че Букурещ е провокирал Русия с позицията си по руските атаки в Черно море. Други медии подчертават противоречивия характер на изявлението и неговия политически контекст.

В края на публикацията си Ганева обръща внимание на отговорността, която публичните изявления на политици носят и извън националните граници.

Разговаряхме с Надежда Ганева за причините зад медийния мониторинг, за реакциите на българските граждани към статията на румънския журналист Виталий Кожокару и за стотиците извинения, които е получил от български граждани, както и за вътрешната политическа ситуация в България.

Юлия Баховски: В контекста на изказванията на Румен Радев относно Румъния и силните реакции, които последваха в румънското общество, вие публикувахте анализ на заглавията в румънската преса по този въпрос. Какво ви мотивира да проведете този анализ и какво искахте да покажете чрез него?

Надежда Ганева: Всичко започна с изненадващо обяснение на министър-председателя Румен Радев, който, когато беше попитан за яростните реакции в румънската преса, каза, че не е чел нито една от тях и че вероятно са спекулации или грешки в превода.

Очевидно, сякаш десетки румънски журналисти са разбрали погрешно думите му – и това по абсолютно същия начин.

Тъй като съм професионален политически комуникатор, реших за кратко да поема ролята на медиен съветник на министър-председателя и да направя това, което неговият собствен комуникационен екип трябваше да направи – елементарно наблюдение на медийните публикации.

Резултатът беше съвсем ясен: от най-големите национални телевизионни станции до основните новинарски агенции и онлайн издания, румънските медии интерпретираха посланието им по практически и по един и същи начин.

Исках да покажа, че в този случай проблемът не е въпрос на превод, а в самото политическо послание.

Радев се опита да обясни, че публичното осъждане на Русия като отговорна за атаките не е защитило Румъния от последващи удари. Но това е отклонение от темата. Никой не твърди, че дипломатическо изявление може да спре дронове. Сигурността се гарантира чрез реални отбранителни възможности, разузнавателно сътрудничество и координирани действия със съюзници.

Разбира се, необходими са доказателства, за да се установи отговорност за конкретен инцидент. Но има огромна разлика между предпазливостта в заключенията и предположението, че публичната позиция на съседна съюзническа държава е допринесла за ескалацията.

За мен най-тревожният аспект е фактът, че вместо да покаже съюзническа безусловна солидарност с Румъния, българският премиер постави под въпрос реакцията ѝ.

България и Румъния имат общи стратегически интереси в Черно море. Заплахите за търговското корабоплаване, пристанищната инфраструктура и сигурността на региона не могат да се считат за изолиран проблем на едната или другата от двете страни.

Външната политика не е състезание кой ще използва думите, които най-много успокояват. Това е въпрос на ясна позиция, доверие и предсказуемост. И, според мен, правителството на Радев все повече изпраща двусмислени сигнали към нашите европейски и евроатлантически партньори. Това е много по-сериозен проблем от ново противоречиво твърдение

Юлия Баховски: Румънският журналист Виталий Кожокари публикува статия на румънски по тази тема и получи стотици съобщения от български граждани, които се извиняват от името на България. Самият той призна, че не може да обясни тази реакция. Какво би му отговорил? Как да тълкуваме тези послания от български граждани?

Бих му казал, че тези послания всъщност са много красив пример за гражданска солидарност. Не мисля, че българите се извиняват, че се чувстват виновни за действията на правителството си. По-скоро искат да кажат на румънските си съседи: „Не бъркайте позицията на политик с позицията на цяла България.“

В България има много хора, които ясно осъзнават значението на нашето присъединяване към Европейския съюз и НАТО и не приемат двусмисленото отношение към Русия, особено в контекста на войната срещу Украйна.

За съжаление, през последните години в българския политически дебат надделя изключително манипулативна опозиция, според която трябва да избираме между мира и членството си в НАТО. Че ако настояваме за ясна позиция спрямо Русия, това автоматично означава, че искаме война.

Това е фалшива контрапозиция. Нито подкрепата за Украйна, нито солидарността на съюза с Румъния означават желание за военна ескалация. Напротив, вярвам, че мирът се защитава чрез силни институции, надеждна защита и съюзници, които могат да разчитат един на друг.

България и Румъния не са просто съседи. Ние сме съюзници, партньори и страни с изключително близки интереси в сигурността на Черно море. Нямаме интерес политическата реторика да създава недоверие между нас.

Затова бих казал на г-н Кожокару да приеме тези послания не толкова като извинение, а като приятелски жест на солидарност от хора, които искат Румъния да знае, че България не се ограничава само до позициите на своето правителство.

Юлия Баховски: Нека обърнем внимание и на вътрешния политически контекст в България. Разкажете ни малко повече за изборите – какво показа първият тур и какви са основните проблеми и очаквания преди втория?

Надежда Ганева: Първият тур на президентските избори на 25 октомври донесе две големи изненади – изключително ниска избирателна активност и много по-малка разлика от прогнозата между основните кандидати.

Илиана Йотова получи 34,76% от гласовете, а Андрей Гюров 31,95%. Разликата между тях е само 42 719 гласа. За сравнение, някои социологически проучвания, проведени преди изборите, дадоха на Йотова значително по-голяма преднина. Още по-убедителна е избирателната активност – само 23,16%. Това е много сериозен сигнал относно отношението на гражданите към политическия процес.

От гледна точка на политическата комуникация кампанията се проведе в изключително негативна атмосфера, белязана от дискредитиране от двете страни, взаимни обвинения, лични нападки, унижение в социалните мрежи и скандали, някои от които с криминален оттенък, което според мен отчужди значителна част от избирателите.

В последните дни преди изборите общественото внимание беше допълнително привлечено от серия драматични събития – арести, скандали, свързани с Националната служба за сигурност, сериозни наказателни дела, включително убийства – които допълнително отклониха вниманието от самия политически дебат и, според мен, допринесоха за изключително ниската избирателна активност.

В своите послания г-жа Йотова се позоваваше на институционалния си имидж, на приемствеността на политиката на Румен Радев и на посланията за мир. Джуров се стреми да изгради по-достъпен, по-човешки образ, като акцентира върху европейската ориентация.

Но според мен най-важният въпрос в тази кампания е какво всъщност означават понятията „мир“, „сигурност“ и „национален интерес“.

Защото виждаме как темата за войната в Украйна се използва в вътрешния политически дебат, включително чрез намеци, че България е изправена пред избор между мир и война. Категорично отхвърлям такава опозиция. България е член на НАТО и Европейския съюз. Това членство не е заплаха за нашата сигурност, а съществен компонент на нейните гаранции.

И тук идва ролята на бъдещия президент. Според българската конституция той представлява държавата в международните отношения и е върховен командващ на въоръжените сили. Затова външнополитическата ориентация и отношението към нашите ангажименти към съюзниците не са второстепенни теми.

Вторият тур на изборите, който ще се проведе на 1 ноември, също ще постави под въпрос способността на двамата кандидати да мобилизират избиратели извън своите лоялни политически ядра. Като се има предвид ниската избирателна активност в първия тур, това ще бъде особено важен фактор.

Основният ми критерий относно бъдещия президент не е кой обещава мир по-убедително, а кой може да обясни как България ще защитава националната сигурност, без да поставя под въпрос доверието на съюзниците си.

Защото не е достатъчно да присъстваш само формално на масата на НАТО и ЕС. Също така е важно каква тежест имаме на тази маса, дали нашите партньори могат да разчитат на нас и дали България има ясна и последователна позиция във външната политика.

Това е въпрос, който ще остане важен дори след президентските избори.

---