Срещата Тръмп–Путин: Страхове в ЕС и Разкол в Подкрепата за Украйна
Почти никой в Европейския съюз не вярва, че от евентуалната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща може да произтече нещо положително за Украйна.
Напротив, всяка интеракция между двамата – независимо дали е била чрез телефонен разговор или на живо като срещата в Аляска – е усложнявала позицията на съюза в подкрепа на Украйна. Всеки разговор между Тръмп и Путин досега е давал положителни резултати за Русия и негативни такива за Украйна:
- От спирането на санкции спрямо Русия през месец март тази година;
- До отказа за изпращането на американските крилати ракети с далечен обсег «Томахоук» на Киев този месец.
Трите Цели на Русия във Взаимодействието с Вашингтон
Всеки път, когато Москва търси контакт с Вашингтон, го прави с няколко цели:
- Да всее разкол между САЩ и ЕС. Обърнете внимание как реториката на Кремъл от повторното идване на власт на Тръмп претърпя модификация – преди за войната в Украйна бе виновен «колективният Запад», сега – «военнолюбците» от Европа.
- Да неутрализира възможната материална подкрепа за Украйна, идваща от САЩ. Тръмп вече преустанови даването на безвъзмездна военна помощ на Украйна, а предоставянето на отбранителна такава – като коментираните в момента 25 отбранителни системи «Patriоt» – се обвързва като опция срещу заплащане, осигурено от замразени руски активи от ЕС или от собствени средства на ЕС.
- Русия просто печели време за удължаване на войната, симулирайки желание за диалог с Вашингтон. Затова Москва се съгласи да възобнови преговорите с Украйна в Турция, но от тях не произтече нищо в полза на преустановяването на конфликта, защото Русия просто не бе заинтересована от това (ако не друго, тогава все пак Киев и Москва договориха размяна на военнопленници).
Реакцията на Европа: Неофициална Мимикрия
Европа разбира добре руската тактика и поради тази причина не очаква ползотворен резултат от срещата между Тръмп и Путин. Тя вещае само нови компромиси от страна на Украйна – било предаването на стратегически важния Донбас, за да има неясно с какъв срок на годност «мир», било продължаване на войната.
Въпреки това, Върховният представител за външна политика и политика за сигурност на ЕС Кая Калас, въпреки че изрази неудовлетворението си от перспективата искано от Международния наказателен съд лице като руския президент да прекосява въздушното пространство на ЕС, заяви, че подкрепя усилията на Доналд Тръмп за постигане на мир, коментирайки евентуалната среща между руския и американския президент в Будапеща.
В това отношение Брюксел прави това, което и Москва – двете се «надцкват» един друг, така че да не се появят в полезрението на Тръмп като натискащи спирачки на дипломатическите му колела.
В това отношение позицията на външния министър на България, Георг Георгиев, който заяви, че «когато се полагат усилия за постигане на мир, ако условието за това е да има среща, най-логично е такава среща да бъде опосредствана по възможните начини», по-скоро съответства на неофициалната мимикрия, възприета от ЕС.
А именно: Европа не трябва да позволява да бъде обвинена от САЩ, че «спъва» усилията на Тръмп. В случая, с формален акт като спирането на самолета на Владимир Путин на път за Унгария. Ако се стигне до преминаването на руския президент през българското въздушно пространство, то това няма да е понеже София се е огънала на руски натиск в този случай, а понеже се е съобразила с негласната позиция на ЕС и понеже е решила да угоди на САЩ.
Къде е Истинският Проблем на България?
За да бъде състоятелна и ползотворна, критиката срещу българските власти трябва да се ориентира към реалните проблеми, а не спрямо актове с предимно формално значение.
Сравнение с Румъния:
- Миналата година румънците стартираха разширяването на 57-а военновъздушна база «Михаил Когълничану», инвестирайки €2,5 млрд. собствени средства, за да превърнат базата в «регионален стратегически център на НАТО», който ще може да приеме до 10 000 военнослужещи на Алианса.
- През 2023-та Букурещ подписа договор за закупуване на 54 танка «Ейбрамс» за малко над $1 млрд., а след това пожела да се сдобие с още 216 танка и части за $7,6 млрд.
- Северната ни съседка вече подписа първоначална документация и за придобиване на 32 броя изтребители F-35 за $7,2 млрд. От 2023-та до средата на тази година Букурещ получи 36 броя F-16 от Норвегия и Нидерландия.
- На фона на придобитите вече четири системи «Patriot» (три в оперативен режим) и допълнителни три, които страната очаква, Румъния гледа и към допълнителни опции в лицето на ПРО с близък и среден обсег на действие.
На този фон, реконструкцията и модернизацията на Трета авиационна база край Граф Игнатиево в България продължава вече пет години, за да може тя да приеме една ескадрила от F-16.
Това сериозно ли е?
Проблемът не е в това, че самолетът на Путин може да премине през въздушното пространство на България, а във всичко, което липсва в и под него.
