У нас се наблюдава сложна игра на подскачане от ляво надясно

Марияна Стойчева, Цоня Събчева
23.06.2026

Липсата на предвидимост, ясни ценности и принципи в действията на политиците създава сериозно обществено напрежение и несигурност у нас. Това заяви в предаването «България, Европа и светът на фокус» по Радио ФОКУС политологът доц. Татяна Буруджиева.

Как българите гледат на САЩ

Повод за анализа е неотдавнашно проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), посветено на обществените нагласи към сигурността, трансатлантическите отношения и подкрепата за Украйна. Данните показват:

• едва 7% от българите приемат САЩ като съюзник;
• 44% определят Вашингтон като «необходим партньор»;
• 11% го възприемат като противник, с когото трябва да се сътрудничи;
• 15% го смятат за страна, с която сме в конфликт.

Според доц. Буруджиева тези данни не означават, че българинът е «разлюбил» Америка по някакъв специфичен начин, а по-скоро отразяват динамичните промени в глобалния свят. Тя подчерта, че оценките на хората вече се формират много по-неформално — под влиянието на социалните мрежи и собствените интерпретации на информацията.

«САЩ преследват своята външна политика, те имат своите интереси и невинаги глобалното послание, което носят към света, се разчита по един и същи начин от различните публики. За българина оценката на интересите на САЩ и на другите държави играе точно толкова решаваща роля във формирането на отношението, колкото преди играеха официалните дипломатически взаимоотношения», обясни политологът.

По думите ѝ резултатът от 44% за «необходим партньор» е изключително добър, тъй като в съзнанието на българското общество интересите на САЩ спрямо България често се възприемат като периферни.

Нагласите към Украйна и балансиращото поведение на премиера

В рамките на изследването се открояват и специфични нагласи сред поддръжниците на управляващите сили: едва 28% от привържениците на «Прогресивна България» са настроени положително спрямо Украйна, а 87% изразяват негативно отношение към изпращането на военна помощ. Това, според доц. Буруджиева, обяснява и балансиращото поведение на министър-председателя.

«Онова, което един политик смята, че очакват неговите избиратели, е важен фактор в определянето на неговите действия и политически решения. В България съществува разлом по отношение на Русия много отдавна, още от началото на 90-те години. Политическото представителство се съобразява с тези настроения. Българинът винаги е живял в митологемата, че сме много щедри, но като държава ние сме по-скоро андрешковци и затова лично аз не очаквах спонтанно и активно желание за помощ. Нещо повече — продължаваме да се държим доста двулично, тъй като е ясно, че по-скоро продаваме оръжие, отколкото да подаряваме», коментира тя.

Критика към управлението

Политологът разкритикува отправяните от критиците обвинения, че премиерът «връща страната назад». Тя даде примери с Унгария и Италия, където лидерите често демонстрират радикални позиции в защита на националния си интерес, без да бъдат обвинявани в регрес. Според нея у нас се наблюдава «сложна игра на подскачане от ляво надясно» — едно се говори в Брюксел, а съвсем друго — пред българските медии.

«Ако външната ни политика имаше ясни принципи и основа — например заявената позиция, че войната трябва да се реши максимално бързо с преговори — тогава това щеше да бъде мярката, спрямо която се формира отношението към санкциите и всичко останало. Когато политиците имат ясно заявени ценности и ги следват, хората виждат прогнозируемост и могат да бъдат спокойни. Тук нямаме такова нещо и това създава много по-голямо напрежение», категорична бе Буруджиева.

Тя допълни, че единственият резултат от сегашното политическо говорене е капсулирането на партиите в собствения им електорат и задълбочаването на разделението в обществото, което пречи на решаването на реалните проблеми на държавата.

Първите 60 дни на кабинета

Критичен беше коментарът на доц. Буруджиева и по отношение на първите 60 дни от управлението на кабинета и липсата на ясна визия за бъдещето.

«За мен единствената представа, която това правителство създава, е как не трябва да се продължава занапред. Ако това продължи, то наистина е изтощително, объркващо и постоянно създава стрес в различни групи от хора. От началото на септември трябваше да обсъждаме новия бюджет за 2027 година, а ние още чакаме някакви цифри в постоянен съспенс. Дали ще се обсъждат дълбоко — съмнявам се, защото се изсипват в последния момент», посочи тя.

Като пример за недопустимо институционално поведение политологът определи и коментарите около протоколните пропуски на външния министър.

«Да правиш нещо и да го обясняваш с пренебрежение — като това премиерът да коментира гафа на външния министър с думите, че не разбира от мода, е саркастично и подигравателно отношение към всички българи, които изпитват срам и възмущение от начина, по който изглеждаме на международни срещи», каза доц. Татяна Буруджиева.

ФОКУС